admit

{əd'mit}
1. допускам, (про) пускам, давам достъп на, приемам
to ADMIT to membership приемам за член
2. побирам
3. позволявам, допускам, търпя (of)
to ADMIT of no delay не търпя отлагане
it ADMITs of improvement има място за подобрение, може да се подобри
his words ADMIT of no other meaning думите му не могат да се тълкуват другояче/не търпят друго тълкуване
this ADMITs of no excuse това e неизвинимо/непростимо
3. признавам, приемам, съгласен съм, допускам
to ADMIT to feeling ashamed/guilty, etc. признавам, че се срамувам/чувствувам виновен и пр

* * *

{ъd'mit} v (-tt-) 1. допускам, (про)пускам, давам достъп на; пр

* * *

съгласен; съзнавам; приемам; признавам; пускам; пропускам; допускам;

* * *

1. his words admit of no other meaning думите му не могат да се тълкуват другояче/не търпят друго тълкуване 2. it admits of improvement има място за подобрение, може да се подобри 3. this admits of no excuse това e неизвинимо/непростимо 4. to admit of no delay не търпя отлагане 5. to admit to feeling ashamed/guilty, etc. признавам, че се срамувам/чувствувам виновен и пр 6. to admit to membership приемам за член 7. допускам, (про) пускам, давам достъп на, приемам 8. побирам 9. позволявам, допускам, търпя (of) 10. признавам, приемам, съгласен съм, допускам

* * *

admit[əd´mit] v 1. (-tt-) допускам; пропускам, пускам, давам достъп на; приемам; to be \admitted to the bar юрид. получавам адвокатски права; 2. позволявам (of); the circumstances do not \admit of this обстоятелствата не позволяват това; the question \admits of no delay въпросът не търпи отлагане; 3. поемам, побирам, имам място за; this hall \admits a thousand people тази зала побира хиляда човека; 4. признавам, приемам, съгласен съм; допускам; he \admits stealing it той признава, че го е откраднал.